Промяна или премяна?

Първата работа на всяко правителство е да си договори подкупите от договори за национално значими проекти, обекти, инфраструктура... то не е енергетика, не са пътища, не са концесии, "облагородяване" на природни паркове, заменки на парцелчета по морето... абе 4 години са твърде кратък период, трябва да се подсигурят навреме хората. А ония "лумпени" да си протестират интелигентно, културно и кротко, докато се обезверят и се откажат. Естествено, типично по болшевишки, всяка информация ще бъде използвана за масова пропаганда в подкрепа на кабинета и съответните членове на парламента. Много късопаметен народ, колко бързо забрави концентрационните лагери, наречени от тогавашната власт Трудово-възпитателни общежития (ТВО). Не е за чудене, след като изтребиха мислещите (интелектуалците) и работещите (земеделците) именно там. Не е чудно и че Болен категоризира протестиращите като "хулигани" - именно с този термин младежи са изпращани от местните управления на Народната милиция в "лагерите на смъртта". Нищо не се е променило в последните 24 години и на онези, които дърпат конците, не им изнася да се промени.

Мечтите

Винаги съм се възприемала като скромен, умерен човек.
Старая се да показвам уважение и да радвам близките и приятелите си, като се съобразявам с тях. Например мъничък жест е да се опитвам да заделям някакви средства за подаръци за рождените им дни. Няма нищо по-хубаво от даряването. Усещането да караш хората да се чувстват обичани.

Чувствам се добре, когато съм в помощ и полза на околните - е, не и като свикнат, започнат да ми се качват на рогатата глава и злоупотребяват с търпението и доверието ми.

Естествено, от съобразяване и балансиране с всички, накрая не намирам време и средства за себе си. Може би ако не бяха открили парите, ако получавах реакции, близки до допустимите в моя свят, и нямах нужда от повече от средностатистическите 8 часа сън, щях да съм напълно и абсолютно щастлива, живеейки за другите. Сигурно, ако всички бяхме добри едни към други и пороците не съществуваха. Но нейсе. Всеки ден разбирам защо любопитната Ева не е трябвало да гризе от ябълката на познанието и да вземе ключа към информацията, с което да прецака Адам и цялата стройна организация, да влезе в Матрицата, и да допринесе за генерирането на 7+1 смъртни гряха (похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост + суета).

Та връщам се на мечтите.
Мечтите за мен са химера, която никога не съм разбирала.
Детството ми не е било обсипано с излишъци и подаръци, с една дума, не произхождам от богато семейство. Може би затова винаги, когато ме питаха какво искаш за рождения си ден/Нова година (по онова време Коледата беше забранена от родния клан-издънка на болшевиките, за да не се разсейва простолюдието с други идоли освен Вожда на нацията), все отговарях "Нямам нужда от нищо" или "Всичко си имам". До днес се старая първо да помисля, и после да купувам, защото от импулсивни ненужни покупки просто няма смисъл.

В този ред на мисли, никога не съм имала Голямата мечта. Някак по-лесно и удобно е. Няма очаквания, няма разочарования.

Бях що-годе самотно и неразбрано дете, тъй като множеството дечурлига летем ги пращаха по селата, но аз не разполагах с такова по никакви роднински линии и бях принудена или да блуждая в междублоковото пространство сред бетонния комплекс, или да лежа и да чета книги. Боже, колко книги съм изчела през детството си... а вече нищо не помня...

Та, и до ден днешен се стремя да бъда умерена, и в резултат на небогато детство, за щастие станах строго бюджетно дисциплинирана, а не хищно-лакома-подкупна, като много представители на четирите власти (законодателна, съдебна, изпълнителна, медии) в България. Очаквам справедливост и обичам (сигурно твърде досадно до нетърпимо) реда и перфекционизма.

Първата ми работа, когато ми преведат заплатата, е да погася всички заеми и да платя всички сметки, застраховки и разходи. А каквото остане, е добре дошло. Не държа да притежавам нещо конкретно материално за себе си, освен ако не ми е належащо, по-важното е да се чувствам добре сред хората около себе си, да имам положителни емоции и хубави спомени от приятно изживените мигове с любимите ми хора и животни. Не знам дали е нормално и редно в света на 8-те смъртни гряха, но никога не съм имала далечни мечти - да стана това, да притежавам онова, да изглеждам инак - самата дума мечта звучи като утопия, химера, като нещо далечно, високо и недостъпно. Всъщност в човешкия свят приемам мечтите като дългосрочни цели. Например: "Мечтая си за X автомобил, Y къща, Z екскурзия", или по-нематериалните: "Мечтая си за идеалния мъж/жена, за дете, за истинска любов, за свобода, за власт, за уважение, за признание". Вероятно не е нормално да нямам дългосрочни цели - това в обикновения Хомо свят е признак на безволие и липса на амбиция. Е, когато се почувствам ощетена или несправедливо обвинена, става страшно. Но някак не съм възпитана, научена и приела да си искам.

Може би трябва да нямаш нищо, за да имаш чисти, истински, смислени мечти. Единствено тогава осъзнаваш наистина ценното и смисленото в живота.

Затова ако трябва да продължа репликата "Имам си една мечта", то бих казала: "и тя е хората да не са алчни, зли, завистливи, лицемерни, неетични, нетолерантни, безкомпромисни, надменни." Иска ми се да няма войни и да не се произвеждат бойни и химически оръжия и ядрени бомби, да няма страдащи, болни, изтезавани, гладни, жадни, бездомни, да няма агресия и насилие, да се спрат експериментите върху животни и растения. За да отвориш сърцето си за истината, за чистата любов, трябва да се върнеш към истинското си Аз, което се крие дълбоко в теб. Аз-ът, който не робува на предразсъдъци, предубеждения и среда. Аз-ът, който мисли и действа инстинктивно. Защото това е единственият естествен ход. Останалото е противо-естествено. Обратно към Природата. Защото няма друго същество на тази планета, което да унищожава целенасочено собствения си, единствен, дом. И от само по една причина - от алчност.

Има да си мечтая.

"Бранд България"

Заиграе ли парάта, всичко се оправя
във родната държава -
кинтите превръщат във царе,
и най-не-благородните отрепки.

Бай Ганьо моднат е и овъклокнат,
облечен по последна мода,
без значение дали е провинциалист или пък ром,
в тоз съвременен нациоАНАЛЕН болшевишки том.

Возилото му лъскаво, голямо и енергоемко,
безпардонно се шофира,
повод е за гордост и агресия,
а свидят му се вноските за Автокаско.

Домът му връх на кича е,
fashion гювеч от всички стилове и краски.
С простащина и арогантност той пробива,
и поколението му същото попива.

Пипето му не сече,
но със смартфон и таблет е въоръжен,
на марките е follower,
феномен-шедьовър.

Ганьо част е вече от елита,
ходи по балове, ивенти, хепънинги и коктейли,
нищо, че е неграмотен и необразован,
менажер е вече той, разбира ги нещата.

Жена му е ъпгрейдната със силикон,
струящ от дупе, джуки и балкон,
подрусва регулярно тя снагата,
в дискотеката под шума на чалгата.

Обича да почива тя във spa-то,
и all inclusive на морето през лéтото,
кефи се в салоните за красота и wellness,
и shopping-а й е в кръвта,
доскоро на село хапвала кифтие, сега е само на fusion,
дорде Ганьо реши, че веч не му е нужна.

***

Бълбукаме си в блатото на посредствеността,
и примиряваме се с безотговорността,
шепа народ храни пенсионери, безработни, цигани и социално слаби,
а родната администрация напук на прогреса
все си остава безкапацитетна, безполезна.

Отиваме на работа, не да работим,
цените европейски – заплатите български,
дорде едни преяждат, други цял живот говеят,
с обслужването калпаво и некадърно все се примиряваме,
търпим и траем все, за да избягваме конфликти,
сал под сурдинка недоволстваме,
така все нещастни и неактивни си живуркаме.

Управниците тъкмо народа да оправят,
и вземе, че им изтече мандатът.
Закони, правила и регулации си действат,
контрол, правоприлагане и правосъдие отсъстват.
Така живеем си полуоправени вовеки,
дорде търпим паразитизма, наглостта и профанизма.

Корупция, връзкарство, лобизъм и интересчийство,
разяждат цялата държава,
а обществото болно, изпростяло, излиняло,
все повече се обезсилява и обезкуражава.

Месенето в чуждите дела е национална философия,
хленченето, оправданията и бездействието са манталитет,
щот не е важно аз да съм добре, а другите да са зле.
А казват, промяната започвала от вътре.
Dobre doshli vav “бранд България”.

Човекът-Консуматор

Замърсяваме и изчерпваме всички ресурси на нашия общ, и най-важното - единствен, дом - планетата Земя. Накрая се оплакваме от отпадъците и "околната" среда. Поредната демагогия.

Храним се с отровна храна, натъпкана с Бисфенол А, фталати, Е-та, сол, захар, Аспартам, наситени мазнини, и какви ли още не боклуци, тя ни разболява, тръгваме по лекари, превръщат ни в безмозъчни и безропотни пациенти на фармацевтичния и медицинския сектор, които традиционно ни облъчват непрекъснато с послания да се доверим на поредните им революционни лекове. Стремим се да неутрализираме неприятните телесни и апартаментни миризми с поредния препарат за почистване и пране/дезодорант/ароматизатор, рекламиран на всеки 30 минути по телевизията. Уморяваме се от неефективните резултати и от безкрайните, глупави, обременяващи послания и от неразбираемите диагнози, изричани от безчувствени надменни доктори. Разочароваме се. Отчайваме се от "традиционната" химическо-базирана медицина. Забравили сме, че истинските лекове и аромати се крият в природата-майка и в самите нас.

И дърветата - единствените естествени пречиствателни станции за замърсявания от нас, хората, въздух - ни пречат. Няма къде да паркираме безценните си автомобили. Дразним се, че клетите растения се опитват да следват естествените природни закони и се възпроизвеждат, сипейки семената си по човешко-удобния цимент. Или по ламарините и стъклата на автомобилите. Сечем и изкореняваме поголовно. А дървесата ги боли.

Като че ли най-големият грях на Човекът-Консуматор е вивисекцията. Тя представлява всевъзможни лабораторни тестове и изпитания върху животни. Целта - изпробване на нови ваксини, кремове за лице, и какво ли още не в полза на красотата и дълголетието на Човека-Консуматор. "Клинично тестван" всъщност е ужасяващ надпис, защото клетите животни не ги питат дали искат да бъдат доброволци в чудовищните човешки експерименти. Не ги компенсират за мъченията. Не им плащат за болките и страданията. Просто ги приемат като обекти за опити.

Следващият непростим грях на Човека-Консуматор е приемането на животните като домашни любимци. Защо ли? Защото хората са зли и безотговорни. Изхвърлят нещастните създания на улицата, или ги бият и не се грижат подобаващо за тях. Приемат ги като плюшени играчки. Но те имат сърце, душа, разум и елементарни потребности. Но кой да мисли.


Бездомните животни се множат. Ядосваме се и им отмъщаваме, задето сме ги опитомили преди хилядолетия и сега вече ни мързи или нямаме мозък, за да ги отглеждаме отговорно. Напрежението, стресът и агресията ескалират и намират естествен отдушник върху по-слабите. Палим ги, заливаме ги с киселина, режем им крайниците, ръгаме ги с нож.

Доста сходна е ситуацията и с нещастните животни, отглеждани от Човека-Консуматор, за да се снабдява ежесекундно той с желаната храна - месо, мляко, яйца. Животът на тези същества е не просто безперспективен. Той е ужасяващ и нечовешки. Държани в тъмни и тесни помещения, тези животни съществуват, само за да бъдат разфасовани, още преди да бъдат умъртвени. Накрая 50% от храната се изхвърля от Човека-Консуматор, за чиято обработка са изразходвани стотици литри безценна вода.

Клетите обитатели на морски и водни басейни пък тъпчат гладните си стомаси с пластмасови частици, които заблудено смятат за планктон. Стомахът - пълен. Птиците поглъщат пластик-планктона, не успяват да го обработват го в стомасите си и го дават на нищо неподозиращите си рожби. Стомахчетата им не могат да се справят с уродливата пластмаса и се пръскат. Умират. 

Китовете, включително делфините, и останалите животни, ползващи сонари, биват непрекъснато обърквани от излъчваните от човека радиосигнали. Накрая те излизат на сушата, заблудени от фалшивите сигнали, и умират.
Делфините пък заради нещастното стечение на обстоятелствата биват считани за "усмихнати". Ирония на съдбата. Дресирани за забавление на човека, държани в циментови клетки, в неестествени условия, те развиват стомашна язва от стреса, на който са подложени.

Съвременната мечта на съвременния човек е да се натъпче с боклучава храна, да си купи апартамент и автомобил, и да остави наследник на кочината. Нищо, че клетата планета вече е свръх-пренаселена от човешка паплач. Така кръгът се завърта. Правим зловещи експерименти върху животните, храним ги с неестествени фуражи, тъпчем ги с антибиотици и протеини - 7 милиарда гърла трябва да се хранят с нещо, няма как. Те се изхождат, отровата заедно с изпражненията се просмуква в почвите, оттам - във водните басейни и накрая се изпарява във въздуха. Пръскаме с хебрициди, пестициди и какви ли още не отрови реколтата, за да я овардим от "вредителите", но не се замисляме, че полезна отрова няма и просто няма как химикалите да не вредят на всички останали участници в екосистемата. После се чудим защо ли мистериозно цели кошери от безценните пчелички - единствените опрашители и пазители на растенията, а оттам и на целия баланс в природата, изчезват безследно или умират. Вегетарианците хапваме сладко-сладко от същите отровени почви, поливани с отровни дъждове. Всички ние дишаме ефекта от собствените си дела. Вярваме си на приказката "ни лук ял, ни лук мирисал". Само че ако ядеш лук, миришеш, а като сереш лук, той рано или късно се връща при теб заради кръговрата на природата.

В матрицата на задъханото ежедневие е трудно да спреш и да се замислиш кой си, за какво живееш, с какво можеш да допринесеш, така щото градът/държавата/регионът/светът, в който живеем, да се превърне в по-хубаво място. Място, в което пържим с комуникационно облъчване въздушните, земните и водните обитатели. Място, в което най-висшата цел на живота ти за месеца е да събереш поредната пачка пари за поредната технологична играчка, направена със срок на годност най-много 3 години - защото никой производител няма изгода от вечни продукти. Или за поредните парцалки, накити, обувки, вещи. Поредните безсмислени покупки. Ама нали в нашата ера шопингът е мания - кво ни пука че има хиляди гладни и бездомни хора, изоставени и експлоатирани деца, възрастни и подрастващи болни или с увреждания, захвърлени в българските домове - мила картинка като от филм по Стивън Кинг.

Притежанието, ползването и експлоатирането на всички одушевени и неодушевени предмети ще бъде отличителна характеристика на нашето население, придружено от тотално обезценяване и заличаване на всички идеали и ценности, които човечеството е градило и трупало столетия. Пак се чудя - за какво ни е милиони години еволюция, ако не за да станем по-добри?

А не е толкова трудно да променим света. Просто трябва наистина ние, потребителите, да диктуваме правилата. Ясно е как - като придобием властта над производството на лайняни продукти чрез силата на потребителското си (не)търсене. И с протести, жалби и сигнали да потъпчем мързеливите алчни мултинационални корпорации, които не дават и 5 стотинки за това, че разболяват и докарват до мизерия населението и цялата планета.

Етикети, предразсъдъци и еволюция

Ах, колко се ядосвам всеки път, в който различните представители на семейството ми лепват някое етикетче на човек (или събитие)... И още повече се ядосвам на самата себе си, когато си позволя да се самоетикетирам или да етикетирам други хора (и събития)... Разликата между чистия, простия статистически факт, и етикета, е в емоцията, която влагаш.
Например:
Събитието беше уникално тъпо.
По-пълният човек е свиня/пача. 
Наркоманът е скапаняк/нещастник.
Хомосексуалистите са извратеняци/ненормалници.
Циганите са гнусна сган/престъпници.
Хората с увреждания са ин - валиди/не - равностойни.

***

Мога да продължавам списъка така до безкрай.
Но ми е достатъчно болно и тъжно дори и от изброеното дотук.
Различните обществото винаги ги отритва, те са аутсайдери, срещу които "нормалните" канализират агресията си, защото заплашват стерилната среда на обикновеността. Злобата, завистта и алчността не могат да допуснат, че ще има по-красиви, по-добри, по-умни, по-по-най- индивиди. По същата логика, по-нормалните не искат да приемат неравностойните и различните, защото не са като всички останали. 
Вече са факт методи за зачеване като инсеминацията и ин-витро оплождане. Там се подбират и обработват най-подвижните и качествени сперматозоиди. Не ви ли напомня зловещо тази ситуация на филма Гатака? (Не ме разбирайте погрешно, не пожелавам никому да стигне до тези методи заради болест или невъзможност да има свои деца. Но те вече се ползват и по-масово, просто защото резултатът е по-сигурен. С тях се ограничава рискът от редица заболявания у плода, което е чудесно. Вечният въпрос е обаче не си ли играем на Господ и редно ли е подобни методи да са масово достъпни?)
Защо е толкова трудно просто да приемем хората такива, каквито са? Без етикети. Без предубеждения. Без предразсъдъци.Дали отново е заради средата, в която живеем, и заради начина, по който ни възпитават? Или заради злото, скрито още в човешкия геном?
Толкова ли е трудно да бъдем добронамерени, честни, открити, достойни. Да се обичаме, да не вредим на себе си и на всичко и всички, които ни заобикалят. Да живеем в хармония с естествената си жизнена среда. Не се ли заключава именно в това смисъла на съществуването на човека? За какво му е била нужна на човешкият вид милиони години еволюция, ако не за да стане по-добър?

Циганите и интеграцията

Мъчно ми е и едновременно с това изпитвам неконтролируем гняв спрямо ромския етнос. Експлоатирано, лъгано и манипулирано, само защото е платен електорат и се превръща в ценен ресурс за спечелване на изборния цирк, мнозинството от това съсловие живее в условия на крайна бедност на ръба на мизерията. Ще кажете, това е личен избор. Аз бих попитала, дали това е осъзнат избор? Още Сократ е стигнал до умозаключението "Аз знам, че нищо не знам". Ако тези хора не знаят какво е да живеят другояче, за тях просто няма алтернатива. Те не знаят как да не живеят в своята общност, по правилата на своя етнос.
Насилствено стационирано след 1944 г., номадското племе започва бавно да губи наследствеността на единственото, което умее - занаята. Преди "червеното време", циганите нямали паспорти и циркулирали от панаир на панаир с произведенията на своите занаяти като ковачи, калайджии, обущари.
По-късно обаче, застопорени на парче земя, което няма как да се впише в техните номадски възприятия, култура и традиции, работилите дотогава цигани губят поминъка си и настъпва разрухата.
Факт е, че днес една немалка част от ромското население продават децата си, булките си, крадат, държат каналите за търговия с жени, просят и джебчийстват. Онези, които не искат да престъпват грубо закона, ровят в кофите и връщат отпадъците или пък продават "откритията" от боклукчийските кофи на Битака.
Защо циганите няма да се интегрират в българското общество (а вероятно и в което и да е друго)? Защото такива са им порядките и възпитанието. Не може да те учат от невръстно дете да извършваш действия на ръба на закона, и да те пребиват, ако не носиш пари в резултат на наученото на улицата, и да не се претопиш в средата. Хората отдавна са го казали - с каквито живееш, такъв ставаш. Въздействието, примерът, възпитанието са водещи в изграждането на личността. Когато няма кой да те убеди в смисъла от образование и развитие, няма как да прозреш ползите. Когато живееш на ръба на мизерията, не мислиш за учебник или книга. Мислиш само как да изкараш пари, за да оцеляваш. Образованието и здравеопазването не са фактори в скромното катунарско ежедневие на циганина. Ако има кой да го научи на честност, справедливост и добро, той ще бъде честен, справедлив и добър. Или поне ще може да отсее доброто от лошото. В зависимост от гледната точка на учещия. Ако за околните е лошо, че държавата не дава помощи, значи такава ще е ромската истина. Ако бъде научен, че трябва да се изкарват пари на всяка цена, няма морал и задръжки.
Когато родителят е на 10-12 г., надали е научил сам нещо, че да е способен да предаде познанията, уменията и мъдростта на опитния човек.
От 1989 г. насам различни политически лидери и партии се опитаха да налеят камари от пари за интеграцията на ромите, нескончаем финансов ресурс, пренасочен още в зародиш към продажните им джобове, а не към промяна на средата и възпитанието - единственият подход към промяната към по-добро.
Който даде паспорти с принадлежност "българин", позволи свободно движение на циганите, и им обясни, че малцинствата имат повече права от мнозинствата, отвори кутията на Пандора. И сега всички в България и в ЕС ще живеем с последиците от това решение. Вече станахме емблематични със случаите на екстрадиране на български роми от европейски градове. "Социален  туризъм", просия, джебчийство, кражби, са все поминъка на мургавите ни събратя. Ще открехна и още една тема - за "правата" на малцинствата. Сега те имат права да не плащат социални осигуровки, данъци, разходи за комунални услуги и возене в масовия градски транспорт, но да се размножават неконтролируемо и безотговорно, а мнозинството в лицето на българските данъкоплатци - граждани и бизнес, е нагърбено с тежката задача да плаща всички тези сметки, за да може малцинството мургави събратя да продължат да ползват безплатно всички тези услуги. Излишно е да обяснявам колко дразнещо и несправедливо е подобно отношение и поведение за нормалните, онези, които пълним хазната.
Интеграцията предполага обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси. Именно тук се пропуква теорията за интеграцията на ромите в българското население. Защото те нямат обща работа, нито общи интереси. Просто няма какво да ги свърже. Освен ... доходите. Но нито българите приемат без предубеждения циганите, в резултат на което дори свестните от тях с мъка си намират работа, нито ромите харесват и уважават българите. Единственият изход е в обучение, образование и възпитание. Систематично и масово. Защото за да може да направи осъзнат избор, човек трябва да има информация. Иначе продължава да живее в гетото, без перспектива, без легално и цивилизовано бъдеще.

Наследството на тоталитаризма и бунтът на мравките...

От известно време се чудя, кога и как се докарахме до това положение. Мъчно ми е. Мрачно, болно, просто, претенциозно и озлобено население, претъпкано в столицата. Масова неграмотност, свръхвисоко самочувствие и неподготвеност на младежта за реалния живот, истерични родители, агресивни водачи на МПС, всевъзможни боклуци, генерирани от "гражданите", клети гладуващи бездомни кучета, никакви права за хората с увреждания, респективно всякакви права на малцинствата, съответно обаче опре ли до политически дивиденти, последните три групи стават особено привлекателни и всеки се втурва да ги защитава, естествено само на думи. Силиконът и здравите мускули се наложиха като модел за подражание... Де квото можа да се изсече, замърси и застрои, се унищожи. Първо строихме заводи, сега - хотели, жилищни сгради, молове и спа курорти. Урбанизацията е в пика си, цели села са обезлюдени и безработни.

За съжаление, в държавата не функционират устоите на икономиката - земеделие, образование, здравеопазване и на демокрацията - правораздаване и граждански права и свободи. Превърнахме се в псевдодемократично олигархична сбирщина, обслужваща същите интереси, които водиха страната 45 години към светлото комунистическо бъдеще. От псевдокомунизъм към псевдодемокрация. Къде са ценностите? Къде е достойнството? Къде са елементарните обноски? Щом семействата са абдикирали от възпитанието на подрастващите, а преподавателите са безсилни пред учащите, накъде вървим?

Най-ужасното наследство от тоталитарното ни управление са мързелът и шуробаджанащината. Хората се научиха да ходят на работа, но не и да работят, да доносничат, лицемерничат, да се облагодетелстват и да се издигат благодарение на "връзките" си. Най-тежкото бреме на съвременната демокрация са слободията и безхаберието. Неумолимото наследство са корупцията и безотговорността, които са следствие от безнаказаността. За престъпленията трябва да има наказание, а причините ще продължат да раждат последствия.

Ако всеки член на Народното събрание и на Министерския съвет милееше повече за благото на България, отколкото за собствената си банкова сметка, вече щяхме да сме водеща икономика в Европа. Най-страшно обаче е положението в публичната администрация, включая сектори като здравеопазване, образование, социалната сфера. Колкото по-дребен е човекът, толкова по-лаком и важен се оказва, та се налага да се молиш и плащаш за благоволението му, барем свърши работата, за която така или иначе е назначен. Възнагражденията ни - български, цените - европейски. Пълна мизерия. Ромите ровят по кофите, за да извадят българския боклук и да го препродадат на Битака отново на българи. Други роми безчинстват по българските села, крадат де що могат, полицията отново се оказва безсилна. Злочести кучета, пряк резултат от човешката нехайност, блуждаят по улиците. Уроди стрелят, дерат на живо и режат крайници и глави от кучета и котки, но полицията отново само вдига рамене безучастно. Всеки собственик на джип и на нов модел автомобил, който още не се е появил в Европа, но Бай Ганьо вече се е сдобил с ултрамодерното съкровище на 4 колела, се държи на пътя сякаш притежава държавата, и каквито и нарушения да извърши, все се измъква безнаказано. За опит на пешеходец да се възползва от законовото си предимство да пресече на пътека тип "Зебра" или на шофиращия да кара в установените ограничения на скоростта, мутрите с минимум 30 см вратлета в диаметър и силиконките с лица, наподобяващи задници на мъжки павиани, с демонстративните номера с 4 еднакви цифри (че по-лесно да си ги помнят) или със символичните 6969 наказват клетия спазващ правилата човечец с побой, пистолет или катастрофа. Полицията отново ни лук яла, ни лук мирисала - тя има сензори единствено за Пенчославейковки и (парадоксално, но факт) Алекоконстантиновки... Възрастни хора, изпаднали в немилост, събират разделни отпадъци, за да не умрат от глад с огромната минимална пенсия от около 120 лева (61,36 евро). А гърците продължават кръвожадно да смучат финансиране и "помощи" от Европейския съюз и протестират задето искат да им понижат жизнения стандарт до средни заплати от около 600 евро. Безработицата сред младите стремглаво расте, търсят се висококвалифицирани специалисти, а не мързеливи демотивирани подрастващи, ненаучени какъв е смисълът от дипломата, приключили развитието си до начално или средно образование. Висшистите пък завършват масово специалности без реална пазарна реализация и практика. И така, ние си плуем в собствените си ... произведения. Както един познат казваше, "анална импресия". Обърната реалност. Алиса в страната на чудесата би изпаднала в психично разстройство, ако посети България.

А сме били световна сила... някога... преди 10 века, преди 2 века. Дано след 5-6 столетия отново се намерят достойни финансово уредени управници, които първо защитават държавата, после бранят собствените си авоари. Ако сега не започнем проактивно да действаме, ще загубим шансовете си да се върнем към нормалното. Някой трябва да наследи управлението и администрацията. Ако не се подготвят кадърни хора още отсега, битката е загубена. Народът ще продължи да заслужава управниците си, а ако нивото пада все така стремглаво надолу, не ми се мисли какво ни чака. Не си ли променим манталитета, сме загубени. Все пак, както се казваше в една ТВ реклама, "трябва и акъл".