петък, 4 май 2012 г.

Наследството на тоталитаризма и бунтът на мравките...

От известно време се чудя, кога и как се докарахме до това положение. Мъчно ми е. Мрачно, болно, просто, претенциозно и озлобено население, претъпкано в столицата. Масова неграмотност, свръхвисоко самочувствие и неподготвеност на младежта за реалния живот, истерични родители, агресивни водачи на МПС, всевъзможни боклуци, генерирани от "гражданите", клети гладуващи бездомни кучета, никакви права за хората с увреждания, респективно всякакви права на малцинствата, съответно обаче опре ли до политически дивиденти, последните три групи стават особено привлекателни и всеки се втурва да ги защитава, естествено само на думи. Силиконът и здравите мускули се наложиха като модел за подражание... Де квото можа да се изсече, замърси и застрои, се унищожи. Първо строихме заводи, сега - хотели, жилищни сгради, молове и спа курорти. Урбанизацията е в пика си, цели села са обезлюдени и безработни.
За съжаление, в държавата не функционират устоите на икономиката - земеделие, образование, здравеопазване и на демокрацията - правораздаване и граждански права и свободи. Превърнахме се в псевдодемократично олигархична сбирщина, обслужваща същите интереси, които водиха страната 45 години към светлото комунистическо бъдеще. От псевдокомунизъм към псевдодемокрация. Къде са ценностите? Къде е достойнството? Къде са елементарните обноски? Щом семействата са абдикирали от възпитанието на подрастващите, а преподавателите са безсилни пред учащите, накъде вървим?
Най-ужасното наследство от тоталитарното ни управление са мързелът и шуробаджанащината. Хората се научиха да ходят на работа, но не и да работят, да доносничат, лицемерничат, да се облагодетелстват и да се издигат благодарение на "връзките" си. Най-тежкото бреме на съвременната демокрация са слободията и безхаберието. Неумолимото наследство са корупцията и безотговорността, които са следствие от безнаказаността. За престъпленията трябва да има наказание, а причините ще продължат да раждат последствия.
Ако всеки член на Народното събрание и на Министерския съвет милееше повече за благото на България, отколкото за собствената си банкова сметка, вече щяхме да сме водеща икономика в Европа. Най-страшно обаче е положението в публичната администрация, включая сектори като здравеопазване, образование, социалната сфера. Колкото по-дребен е човекът, толкова по-лаком и важен се оказва, та се налага да се молиш и плащаш за благоволението му, барем свърши работата, за която така или иначе е назначен. Възнагражденията ни - български, цените - европейски. Пълна мизерия. Ромите ровят по кофите, за да извадят българския боклук и да го препродадат на Битака отново на българи. Други роми безчинстват по българските села, крадат де що могат, полицията отново се оказва безсилна. Злочести кучета, пряк резултат от човешката нехайност, блуждаят по улиците. Уроди стрелят, дерат на живо и режат крайници и глави от кучета и котки, но полицията отново само вдига рамене безучастно. Всеки собственик на джип и на нов модел автомобил, който още не се е появил в Европа, но Бай Ганьо вече се е сдобил с ултрамодерното съкровище на 4 колела, се държи на пътя сякаш притежава държавата, и каквито и нарушения да извърши, все се измъква безнаказано. За опит на пешеходец да се възползва от законовото си предимство да пресече на пътека тип "Зебра" или на шофиращия да кара в установените ограничения на скоростта, мутрите с минимум 30 см вратлета в диаметър и силиконките с лица, наподобяващи задници на мъжки павиани, с демонстративните номера с 4 еднакви цифри (че по-лесно да си ги помнят) или със символичните 6969 наказват клетия спазващ правилата човечец с побой, пистолет или катастрофа. Полицията отново ни лук яла, ни лук мирисала - тя има сензори единствено за Пенчославейковки и (парадоксално, но факт) Алекоконстантиновки... Възрастни хора, изпаднали в немилост, събират разделни отпадъци, за да не умрат от глад с огромната минимална пенсия от около 120 лева (61,36 евро). А гърците продължават кръвожадно да смучат финансиране и "помощи" от Европейския съюз и протестират задето искат да им понижат жизнения стандарт до средни заплати от около 600 евро. Безработицата сред младите стремглаво расте, търсят се висококвалифицирани специалисти, а не мързеливи демотивирани подрастващи, ненаучени какъв е смисълът от дипломата, приключили развитието си до начално или средно образование. Висшистите пък завършват масово специалности без реална пазарна реализация и практика. И така, ние си плуем в собствените си ... произведения. Както един познат казваше, "анална импресия". Обърната реалност. Алиса в страната на чудесата би изпаднала в психично разстройство, ако посети България.
А сме били световна сила... някога... преди 10 века, преди 2 века. Дано след 5-6 столетия отново се намерят достойни финансово уредени управници, които първо защитават държавата, после бранят собствените си авоари. Ако сега не започнем проактивно да действаме, ще загубим шансовете си да се върнем към нормалното. Някой трябва да наследи управлението и администрацията. Ако не се подготвят кадърни хора още отсега, битката е загубена. Народът ще продължи да заслужава управниците си, а ако нивото пада все така стремглаво надолу, не ми се мисли какво ни чака. Не си ли променим манталитета, сме загубени. Все пак, както се казваше в една ТВ реклама, "трябва и акъл".