Замърсяваме и изчерпваме всички ресурси на нашия общ, и най-важното - единствен, дом - планетата Земя. Накрая се оплакваме от отпадъците и "околната" среда. Поредната демагогия.
Храним се с отровна храна, натъпкана с Бисфенол А, фталати, Е-та, сол, захар, Аспартам, наситени мазнини, и какви ли още не боклуци, тя ни разболява, тръгваме по лекари, превръщат ни в безмозъчни и безропотни пациенти на фармацевтичния и медицинския сектор, които традиционно ни облъчват непрекъснато с послания да се доверим на поредните им революционни лекове. Стремим се да неутрализираме неприятните телесни и апартаментни миризми с поредния препарат за почистване и пране/дезодорант/ароматизатор, рекламиран на всеки 30 минути по телевизията. Уморяваме се от неефективните резултати и от безкрайните, глупави, обременяващи послания и от неразбираемите диагнози, изричани от безчувствени надменни доктори. Разочароваме се. Отчайваме се от
"традиционната" химическо-базирана медицина. Забравили сме, че
истинските лекове и аромати се крият в природата-майка и в самите нас.
И дърветата - единствените естествени пречиствателни станции за замърсявания от нас, хората, въздух - ни пречат. Няма къде да паркираме безценните си автомобили. Дразним се, че клетите растения се опитват да следват естествените природни закони и се възпроизвеждат, сипейки семената си по човешко-удобния цимент. Или по ламарините и стъклата на автомобилите. Сечем и изкореняваме поголовно. А дървесата ги боли.
Като че ли най-големият грях на Човекът-Консуматор е вивисекцията. Тя представлява всевъзможни лабораторни тестове и изпитания върху животни. Целта - изпробване на нови ваксини, кремове за лице, и какво ли още не в полза на красотата и дълголетието на Човека-Консуматор. "Клинично тестван" всъщност е ужасяващ надпис, защото клетите животни не ги питат дали искат да бъдат доброволци в чудовищните човешки експерименти. Не ги компенсират за мъченията. Не им плащат за болките и страданията. Просто ги приемат като обекти за опити.
Следващият непростим грях на Човека-Консуматор е приемането на животните като домашни любимци. Защо ли? Защото хората са зли и безотговорни. Изхвърлят нещастните създания на улицата, или ги бият и не се грижат подобаващо за тях. Приемат ги като плюшени играчки. Но те имат сърце, душа, разум и елементарни потребности. Но кой да мисли.
Бездомните животни се
множат. Ядосваме се и им отмъщаваме, задето сме ги опитомили преди
хилядолетия и сега вече ни мързи или нямаме мозък, за да ги отглеждаме
отговорно. Напрежението, стресът и агресията ескалират и намират естествен отдушник върху по-слабите. Палим ги, заливаме ги с киселина, режем им крайниците, ръгаме ги с нож.
Доста сходна е ситуацията и с нещастните животни, отглеждани от Човека-Консуматор, за да се снабдява ежесекундно той с желаната храна - месо, мляко, яйца. Животът на тези същества е не просто безперспективен. Той е ужасяващ и нечовешки. Държани в тъмни и тесни помещения, тези животни съществуват, само за да бъдат разфасовани, още преди да бъдат умъртвени. Накрая 50% от храната се изхвърля от Човека-Консуматор, за чиято обработка са изразходвани стотици литри безценна вода.
Клетите обитатели на морски и водни басейни пък тъпчат гладните си стомаси с пластмасови частици, които заблудено смятат за планктон. Стомахът - пълен. Птиците поглъщат пластик-планктона, не успяват да го обработват го в стомасите си и го дават на нищо неподозиращите си рожби. Стомахчетата им не могат да се справят с уродливата пластмаса и се пръскат. Умират.
Китовете, включително делфините, и останалите животни, ползващи сонари, биват непрекъснато обърквани от излъчваните от човека радиосигнали. Накрая те излизат на сушата, заблудени от фалшивите сигнали, и умират.
Делфините пък заради нещастното стечение на обстоятелствата биват считани за "усмихнати". Ирония на съдбата. Дресирани за забавление на човека, държани в циментови клетки, в неестествени условия, те развиват стомашна язва от стреса, на който са подложени.
Съвременната мечта на съвременния човек е да се натъпче с боклучава храна, да си купи апартамент и автомобил, и да остави наследник на кочината. Нищо, че клетата планета вече е свръх-пренаселена от човешка паплач. Така кръгът се завърта. Правим зловещи експерименти върху животните, храним ги с неестествени фуражи, тъпчем ги с антибиотици и протеини - 7 милиарда гърла трябва да се хранят с нещо, няма как. Те се изхождат, отровата заедно с изпражненията се просмуква в почвите, оттам - във водните басейни и накрая се изпарява във въздуха. Пръскаме с хебрициди, пестициди и какви ли още не отрови реколтата, за да я овардим от "вредителите", но не се замисляме, че полезна отрова няма и просто няма как химикалите да не вредят на всички останали участници в екосистемата. После се чудим защо ли мистериозно цели кошери от безценните пчелички - единствените опрашители и пазители на растенията, а оттам и на целия баланс в природата, изчезват безследно или умират. Вегетарианците хапваме сладко-сладко от същите отровени почви, поливани с отровни дъждове. Всички ние дишаме ефекта от собствените си дела. Вярваме си на приказката "ни лук ял, ни лук мирисал". Само че ако ядеш лук, миришеш, а като сереш лук, той рано или късно се връща при теб заради кръговрата на природата.
В матрицата на задъханото ежедневие е трудно да спреш и да се замислиш кой си, за какво живееш, с какво можеш да допринесеш, така щото градът/държавата/регионът/светът, в който живеем, да се превърне в по-хубаво място. Място, в което пържим с комуникационно облъчване въздушните, земните и водните обитатели. Място, в което най-висшата цел на живота ти за месеца е да събереш поредната пачка пари за поредната технологична играчка, направена със срок на годност най-много 3 години - защото никой производител няма изгода от вечни продукти. Или за поредните парцалки, накити, обувки, вещи. Поредните безсмислени покупки. Ама нали в нашата ера шопингът е мания - кво ни пука че има хиляди гладни и бездомни хора, изоставени и експлоатирани деца, възрастни и подрастващи болни или с увреждания, захвърлени в българските домове - мила картинка като от филм по Стивън Кинг.
Притежанието, ползването и експлоатирането на всички одушевени и неодушевени предмети ще бъде отличителна характеристика на нашето население, придружено от тотално обезценяване и заличаване на всички идеали и ценности, които човечеството е градило и трупало столетия. Пак се чудя - за какво ни е милиони години еволюция, ако не за да станем по-добри?
А не е толкова трудно да променим света. Просто трябва наистина ние, потребителите, да диктуваме правилата. Ясно е как - като придобием властта над производството на лайняни продукти чрез силата на потребителското си (не)търсене. И с протести, жалби и сигнали да потъпчем мързеливите алчни мултинационални корпорации, които не дават и 5 стотинки за това, че разболяват и докарват до мизерия населението и цялата планета.
