Етикети, предразсъдъци и еволюция

Ах, колко се ядосвам всеки път, в който различните представители на семейството ми лепват някое етикетче на човек (или събитие)... И още повече се ядосвам на самата себе си, когато си позволя да се самоетикетирам или да етикетирам други хора (и събития)... Разликата между чистия, простия статистически факт, и етикета, е в емоцията, която влагаш.
Например:
Събитието беше уникално тъпо.
По-пълният човек е свиня/пача. 
Наркоманът е скапаняк/нещастник.
Хомосексуалистите са извратеняци/ненормалници.
Циганите са гнусна сган/престъпници.
Хората с увреждания са ин - валиди/не - равностойни.

***

Мога да продължавам списъка така до безкрай.
Но ми е достатъчно болно и тъжно дори и от изброеното дотук.
Различните обществото винаги ги отритва, те са аутсайдери, срещу които "нормалните" канализират агресията си, защото заплашват стерилната среда на обикновеността. Злобата, завистта и алчността не могат да допуснат, че ще има по-красиви, по-добри, по-умни, по-по-най- индивиди. По същата логика, по-нормалните не искат да приемат неравностойните и различните, защото не са като всички останали. 
Вече са факт методи за зачеване като инсеминацията и ин-витро оплождане. Там се подбират и обработват най-подвижните и качествени сперматозоиди. Не ви ли напомня зловещо тази ситуация на филма Гатака? (Не ме разбирайте погрешно, не пожелавам никому да стигне до тези методи заради болест или невъзможност да има свои деца. Но те вече се ползват и по-масово, просто защото резултатът е по-сигурен. С тях се ограничава рискът от редица заболявания у плода, което е чудесно. Вечният въпрос е обаче не си ли играем на Господ и редно ли е подобни методи да са масово достъпни?)
Защо е толкова трудно просто да приемем хората такива, каквито са? Без етикети. Без предубеждения. Без предразсъдъци.Дали отново е заради средата, в която живеем, и заради начина, по който ни възпитават? Или заради злото, скрито още в човешкия геном?
Толкова ли е трудно да бъдем добронамерени, честни, открити, достойни. Да се обичаме, да не вредим на себе си и на всичко и всички, които ни заобикалят. Да живеем в хармония с естествената си жизнена среда. Не се ли заключава именно в това смисъла на съществуването на човека? За какво му е била нужна на човешкият вид милиони години еволюция, ако не за да стане по-добър?

Циганите и интеграцията

Мъчно ми е и едновременно с това изпитвам неконтролируем гняв спрямо ромския етнос. Експлоатирано, лъгано и манипулирано, само защото е платен електорат и се превръща в ценен ресурс за спечелване на изборния цирк, мнозинството от това съсловие живее в условия на крайна бедност на ръба на мизерията. Ще кажете, това е личен избор. Аз бих попитала, дали това е осъзнат избор? Още Сократ е стигнал до умозаключението "Аз знам, че нищо не знам". Ако тези хора не знаят какво е да живеят другояче, за тях просто няма алтернатива. Те не знаят как да не живеят в своята общност, по правилата на своя етнос.
Насилствено стационирано след 1944 г., номадското племе започва бавно да губи наследствеността на единственото, което умее - занаята. Преди "червеното време", циганите нямали паспорти и циркулирали от панаир на панаир с произведенията на своите занаяти като ковачи, калайджии, обущари.
По-късно обаче, застопорени на парче земя, което няма как да се впише в техните номадски възприятия, култура и традиции, работилите дотогава цигани губят поминъка си и настъпва разрухата.
Факт е, че днес една немалка част от ромското население продават децата си, булките си, крадат, държат каналите за търговия с жени, просят и джебчийстват. Онези, които не искат да престъпват грубо закона, ровят в кофите и връщат отпадъците или пък продават "откритията" от боклукчийските кофи на Битака.
Защо циганите няма да се интегрират в българското общество (а вероятно и в което и да е друго)? Защото такива са им порядките и възпитанието. Не може да те учат от невръстно дете да извършваш действия на ръба на закона, и да те пребиват, ако не носиш пари в резултат на наученото на улицата, и да не се претопиш в средата. Хората отдавна са го казали - с каквито живееш, такъв ставаш. Въздействието, примерът, възпитанието са водещи в изграждането на личността. Когато няма кой да те убеди в смисъла от образование и развитие, няма как да прозреш ползите. Когато живееш на ръба на мизерията, не мислиш за учебник или книга. Мислиш само как да изкараш пари, за да оцеляваш. Образованието и здравеопазването не са фактори в скромното катунарско ежедневие на циганина. Ако има кой да го научи на честност, справедливост и добро, той ще бъде честен, справедлив и добър. Или поне ще може да отсее доброто от лошото. В зависимост от гледната точка на учещия. Ако за околните е лошо, че държавата не дава помощи, значи такава ще е ромската истина. Ако бъде научен, че трябва да се изкарват пари на всяка цена, няма морал и задръжки.
Когато родителят е на 10-12 г., надали е научил сам нещо, че да е способен да предаде познанията, уменията и мъдростта на опитния човек.
От 1989 г. насам различни политически лидери и партии се опитаха да налеят камари от пари за интеграцията на ромите, нескончаем финансов ресурс, пренасочен още в зародиш към продажните им джобове, а не към промяна на средата и възпитанието - единственият подход към промяната към по-добро.
Който даде паспорти с принадлежност "българин", позволи свободно движение на циганите, и им обясни, че малцинствата имат повече права от мнозинствата, отвори кутията на Пандора. И сега всички в България и в ЕС ще живеем с последиците от това решение. Вече станахме емблематични със случаите на екстрадиране на български роми от европейски градове. "Социален  туризъм", просия, джебчийство, кражби, са все поминъка на мургавите ни събратя. Ще открехна и още една тема - за "правата" на малцинствата. Сега те имат права да не плащат социални осигуровки, данъци, разходи за комунални услуги и возене в масовия градски транспорт, но да се размножават неконтролируемо и безотговорно, а мнозинството в лицето на българските данъкоплатци - граждани и бизнес, е нагърбено с тежката задача да плаща всички тези сметки, за да може малцинството мургави събратя да продължат да ползват безплатно всички тези услуги. Излишно е да обяснявам колко дразнещо и несправедливо е подобно отношение и поведение за нормалните, онези, които пълним хазната.
Интеграцията предполага обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси. Именно тук се пропуква теорията за интеграцията на ромите в българското население. Защото те нямат обща работа, нито общи интереси. Просто няма какво да ги свърже. Освен ... доходите. Но нито българите приемат без предубеждения циганите, в резултат на което дори свестните от тях с мъка си намират работа, нито ромите харесват и уважават българите. Единственият изход е в обучение, образование и възпитание. Систематично и масово. Защото за да може да направи осъзнат избор, човек трябва да има информация. Иначе продължава да живее в гетото, без перспектива, без легално и цивилизовано бъдеще.

Наследството на тоталитаризма и бунтът на мравките...

От известно време се чудя, кога и как се докарахме до това положение. Мъчно ми е. Мрачно, болно, просто, претенциозно и озлобено население, претъпкано в столицата. Масова неграмотност, свръхвисоко самочувствие и неподготвеност на младежта за реалния живот, истерични родители, агресивни водачи на МПС, всевъзможни боклуци, генерирани от "гражданите", клети гладуващи бездомни кучета, никакви права за хората с увреждания, респективно всякакви права на малцинствата, съответно обаче опре ли до политически дивиденти, последните три групи стават особено привлекателни и всеки се втурва да ги защитава, естествено само на думи. Силиконът и здравите мускули се наложиха като модел за подражание... Де квото можа да се изсече, замърси и застрои, се унищожи. Първо строихме заводи, сега - хотели, жилищни сгради, молове и спа курорти. Урбанизацията е в пика си, цели села са обезлюдени и безработни.

За съжаление, в държавата не функционират устоите на икономиката - земеделие, образование, здравеопазване и на демокрацията - правораздаване и граждански права и свободи. Превърнахме се в псевдодемократично олигархична сбирщина, обслужваща същите интереси, които водиха страната 45 години към светлото комунистическо бъдеще. От псевдокомунизъм към псевдодемокрация. Къде са ценностите? Къде е достойнството? Къде са елементарните обноски? Щом семействата са абдикирали от възпитанието на подрастващите, а преподавателите са безсилни пред учащите, накъде вървим?

Най-ужасното наследство от тоталитарното ни управление са мързелът и шуробаджанащината. Хората се научиха да ходят на работа, но не и да работят, да доносничат, лицемерничат, да се облагодетелстват и да се издигат благодарение на "връзките" си. Най-тежкото бреме на съвременната демокрация са слободията и безхаберието. Неумолимото наследство са корупцията и безотговорността, които са следствие от безнаказаността. За престъпленията трябва да има наказание, а причините ще продължат да раждат последствия.

Ако всеки член на Народното събрание и на Министерския съвет милееше повече за благото на България, отколкото за собствената си банкова сметка, вече щяхме да сме водеща икономика в Европа. Най-страшно обаче е положението в публичната администрация, включая сектори като здравеопазване, образование, социалната сфера. Колкото по-дребен е човекът, толкова по-лаком и важен се оказва, та се налага да се молиш и плащаш за благоволението му, барем свърши работата, за която така или иначе е назначен. Възнагражденията ни - български, цените - европейски. Пълна мизерия. Ромите ровят по кофите, за да извадят българския боклук и да го препродадат на Битака отново на българи. Други роми безчинстват по българските села, крадат де що могат, полицията отново се оказва безсилна. Злочести кучета, пряк резултат от човешката нехайност, блуждаят по улиците. Уроди стрелят, дерат на живо и режат крайници и глави от кучета и котки, но полицията отново само вдига рамене безучастно. Всеки собственик на джип и на нов модел автомобил, който още не се е появил в Европа, но Бай Ганьо вече се е сдобил с ултрамодерното съкровище на 4 колела, се държи на пътя сякаш притежава държавата, и каквито и нарушения да извърши, все се измъква безнаказано. За опит на пешеходец да се възползва от законовото си предимство да пресече на пътека тип "Зебра" или на шофиращия да кара в установените ограничения на скоростта, мутрите с минимум 30 см вратлета в диаметър и силиконките с лица, наподобяващи задници на мъжки павиани, с демонстративните номера с 4 еднакви цифри (че по-лесно да си ги помнят) или със символичните 6969 наказват клетия спазващ правилата човечец с побой, пистолет или катастрофа. Полицията отново ни лук яла, ни лук мирисала - тя има сензори единствено за Пенчославейковки и (парадоксално, но факт) Алекоконстантиновки... Възрастни хора, изпаднали в немилост, събират разделни отпадъци, за да не умрат от глад с огромната минимална пенсия от около 120 лева (61,36 евро). А гърците продължават кръвожадно да смучат финансиране и "помощи" от Европейския съюз и протестират задето искат да им понижат жизнения стандарт до средни заплати от около 600 евро. Безработицата сред младите стремглаво расте, търсят се висококвалифицирани специалисти, а не мързеливи демотивирани подрастващи, ненаучени какъв е смисълът от дипломата, приключили развитието си до начално или средно образование. Висшистите пък завършват масово специалности без реална пазарна реализация и практика. И така, ние си плуем в собствените си ... произведения. Както един познат казваше, "анална импресия". Обърната реалност. Алиса в страната на чудесата би изпаднала в психично разстройство, ако посети България.

А сме били световна сила... някога... преди 10 века, преди 2 века. Дано след 5-6 столетия отново се намерят достойни финансово уредени управници, които първо защитават държавата, после бранят собствените си авоари. Ако сега не започнем проактивно да действаме, ще загубим шансовете си да се върнем към нормалното. Някой трябва да наследи управлението и администрацията. Ако не се подготвят кадърни хора още отсега, битката е загубена. Народът ще продължи да заслужава управниците си, а ако нивото пада все така стремглаво надолу, не ми се мисли какво ни чака. Не си ли променим манталитета, сме загубени. Все пак, както се казваше в една ТВ реклама, "трябва и акъл".