Например:
Събитието беше уникално тъпо.
По-пълният човек е свиня/пача.
Наркоманът е скапаняк/нещастник.
Хомосексуалистите са извратеняци/ненормалници.
Циганите са гнусна сган/престъпници.
Хората с увреждания са ин - валиди/не - равностойни.
***
Мога да продължавам списъка така до безкрай.Но ми е достатъчно болно и тъжно дори и от изброеното дотук.
Различните обществото винаги ги отритва, те са аутсайдери, срещу които "нормалните" канализират агресията си, защото заплашват стерилната среда на обикновеността. Злобата, завистта и алчността не могат да допуснат, че ще има по-красиви, по-добри, по-умни, по-по-най- индивиди. По същата логика, по-нормалните не искат да приемат неравностойните и различните, защото не са като всички останали.
Вече са факт методи за зачеване като инсеминацията и ин-витро оплождане. Там се подбират и обработват най-подвижните и качествени сперматозоиди. Не ви ли напомня зловещо тази ситуация на филма Гатака? (Не ме разбирайте погрешно, не пожелавам никому да стигне до тези методи заради болест или невъзможност да има свои деца. Но те вече се ползват и по-масово, просто защото резултатът е по-сигурен. С тях се ограничава рискът от редица заболявания у плода, което е чудесно. Вечният въпрос е обаче не си ли играем на Господ и редно ли е подобни методи да са масово достъпни?)
Защо е толкова трудно просто да приемем хората такива, каквито са? Без етикети. Без предубеждения. Без предразсъдъци.Дали отново е заради средата, в която живеем, и заради начина, по който ни възпитават? Или заради злото, скрито още в човешкия геном?
Толкова ли е трудно да бъдем добронамерени, честни, открити, достойни. Да се обичаме, да не вредим на себе си и на всичко и всички, които ни заобикалят. Да живеем в хармония с естествената си жизнена среда. Не се ли заключава именно в това смисъла на съществуването на човека? За какво му е била нужна на човешкият вид милиони години еволюция, ако не за да стане по-добър?
Когато в университета учехме социална психология, едно от основните неща, които се преподаваха, е че обществото, сиреч общността, се крепи на еднаквостта. От което следва и, че различието автоматично те прави аутсайдер.
ОтговорИзтриванеИма и общества, в които изглежда да са постигнали пълното приемане на всички различни. Но не съм сигурна доколко това приемане е добро, доколко е приемане изобщо или е нещо друго, нито пък как се постига.
За себе си със сигурност мога да кажа, че никога не мога да приема всички "каквито са". Примерно, ако усетя мургав младеж да наднича през рамото ми в чантата, в която бъркам за телефона си, докато чакам светофарът да ми светне зелено, не мога да го приема "без предубеждения, без предразсъдъци". Възможно е наистина той да има идея как мога да си подредя чантата по-добре, но леко се съмнявам. А като видя кола, паркирана напреки на пешеходна пътека, си казвам "ама че простак!" и му вдигам чистачката. етикет ли е? Да. И не мисля, че това ще се промени, колкото и да ме убеждават, че трябва да приемам различието.
Може би в повечето случаи въпросът опира до това, че обществото усеща някакво различие, което се чувства като вредно, опасно или най-малкото нередно. Хомосексуалността е заплаха за традиционното разбиране за семейство и затова се заклеймява. Наркоманията също е опасна за обществото, особено за младите, и се заклеймява. И т.н.
Наспамих ти хубавичния блог, ама ако решиш, можеш да позатриеш :)