Заиграе ли парάта, всичко се оправя
във родната държава -
кинтите превръщат във царе,
и най-не-благородните отрепки.
Бай Ганьо моднат е и овъклокнат,
облечен по последна мода,
без значение дали е провинциалист или пък ром,
в тоз съвременен нациоАНАЛЕН болшевишки том.
Возилото му лъскаво, голямо и енергоемко,
безпардонно се шофира,
повод е за гордост и агресия,
а свидят му се вноските за Автокаско.
Домът му връх на кича е,
fashion гювеч от всички стилове и краски.
С простащина и арогантност той пробива,
и поколението му същото попива.
Пипето му не сече,
но със смартфон и таблет е въоръжен,
на марките е follower,
феномен-шедьовър.
Ганьо част е вече от елита,
ходи по балове, ивенти, хепънинги и коктейли,
нищо, че е неграмотен и необразован,
менажер е вече той, разбира ги нещата.
Жена му е ъпгрейдната със силикон,
струящ от дупе, джуки и балкон,
подрусва регулярно тя снагата,
в дискотеката под шума на чалгата.
Обича да почива тя във spa-то,
и all inclusive на морето през лéтото,
кефи се в салоните за красота и wellness,
и shopping-а й е в кръвта,
доскоро на село хапвала кифтие, сега е само на fusion,
дорде Ганьо реши, че веч не му е нужна.
***
Бълбукаме си в блатото на посредствеността,
и примиряваме се с безотговорността,
шепа народ храни пенсионери, безработни, цигани и социално слаби,
а родната администрация напук на прогреса
все си остава безкапацитетна, безполезна.
Отиваме на работа, не да работим,
цените европейски – заплатите български,
дорде едни преяждат, други цял живот говеят,
с обслужването калпаво и некадърно все се примиряваме,
търпим и траем все, за да избягваме конфликти,
сал под сурдинка недоволстваме,
така все нещастни и неактивни си живуркаме.
Управниците тъкмо народа да оправят,
и вземе, че им изтече мандатът.
Закони, правила и регулации си действат,
контрол, правоприлагане и правосъдие отсъстват.
Така живеем си полуоправени вовеки,
дорде търпим паразитизма, наглостта и профанизма.
Корупция, връзкарство, лобизъм и интересчийство,
разяждат цялата държава,
а обществото болно, изпростяло, излиняло,
все повече се обезсилява и обезкуражава.
Месенето в чуждите дела е национална философия,
хленченето, оправданията и бездействието са манталитет,
щот не е важно аз да съм добре, а другите да са зле.
А казват, промяната започвала от вътре.
Dobre doshli vav “бранд България”.
Това е моето място (на Косето), на което ще си позволя да изказвам свободно и реално личното си мнение. Обичам семейството, приятелите, животните, цветята, природата, слабост са ми кучетата. Искам да живеем в по-добър и цивилизован свят, и най-вече, в една уредена, чиста, законова, интелектуална България, в която властимащите защитават интересите на гласоподавателите, а висшият смисъл на населението не е да вреди на всички и всичко, и чалгата и мутрафонщината не ръководят бъдещето ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар